Ретроспективна изложба припомня "щуреца" Райко Алексиев
18 юни - 14 юли
Софийска градска художествена галерия
Изминаха 26 години от последната галерия на Райко Алексиев. Време е да си напомним кой е той - дали единствено име на изложба и улица в София, или знаков персонаж от трагичните събития през 1944 година?
Роден е през 1893 година в Солун, в семейство на учители от Панагюрище. Семейството се мести от град на град до установяването им във Враца, където Райко рисува първите си карикатури и получава гимназиално обучение. Завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното учебно заведение. 18-годишен става помощник на хумористичното списание " Барабан ", сетне редактор и главен карикатурист в хумористичното списание " Людокос ".
През 1914 година мери сили с бащата на българската подигравка Александър Божинов в сп. " Смях ", изготвя Карикатурната седмица в известното илюстровано списание " Аз знам всичко ", прави първата си независима галерия във Враца. Следващата година обикаля като художник в Македония, с нарисуваното провежда галерия в Постоянната художествена изложба - София. Въпреки негативните мнения на Борис Вазов и Константин Щъркелов във вестник " Мир " продава съвсем всички картини и скици. Сред закупилите негови произведения са кралица Евдокия, известни български индустриалци, както и Народният музей.
В годините на Първата международна война с извънредно острите си карикатури в " Българан " и " Барабан " Райко Алексиев към този момент е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците " Душеспасителна книжица " и " Щурец ". След края на войната прави третата си независима галерия, взе участие в организирането на Дом на изкуствата.
В началото на 20-те обитава в Германия, пътува в Италия - интервал, за който съвсем нищо не знаем. През 1925 година режисира и играе основната роля в комедийния филм " Коварната принцеса Турандот ", инициира документалната лента " България в картини ", илюстрира и сформира (заедно с Димитър Подвързачов и Марин Влайков) читанки за I, II и III поделение. Във в. " Зора " се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата обява на " Хумористична история на българския народ ".
Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова е евентуално главният подтик да се впусне в случката да издава независим комичен вестник, който се появява в края на 1932 година и излиза до края на Третото българско царство. Списването на седмичника " Щурец " не се оказва спънка за другата общественополезна активност на Райко Алексиев. Като ръководител на Съюза на сдруженията на художниците той открива галерията на ул. " Раковски " 125, която в този момент носи неговото име, провежда парични помощи за членовете на съюза, пази пред управляващите преследвани художници комунисти.
След 9 септември 1944 година е задържан дружно с други карикатуристи - Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов, само че само той е пребиван до гибел в продължение на месец и умира в болничното заведение на Червения кръст.
Изложбата с негови произведения, с куратор Красимир Илиев, ще остане в СГХГ в продължение на месец.
Софийска градска художествена галерия
Изминаха 26 години от последната галерия на Райко Алексиев. Време е да си напомним кой е той - дали единствено име на изложба и улица в София, или знаков персонаж от трагичните събития през 1944 година?
Роден е през 1893 година в Солун, в семейство на учители от Панагюрище. Семейството се мести от град на град до установяването им във Враца, където Райко рисува първите си карикатури и получава гимназиално обучение. Завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното учебно заведение. 18-годишен става помощник на хумористичното списание " Барабан ", сетне редактор и главен карикатурист в хумористичното списание " Людокос ".
През 1914 година мери сили с бащата на българската подигравка Александър Божинов в сп. " Смях ", изготвя Карикатурната седмица в известното илюстровано списание " Аз знам всичко ", прави първата си независима галерия във Враца. Следващата година обикаля като художник в Македония, с нарисуваното провежда галерия в Постоянната художествена изложба - София. Въпреки негативните мнения на Борис Вазов и Константин Щъркелов във вестник " Мир " продава съвсем всички картини и скици. Сред закупилите негови произведения са кралица Евдокия, известни български индустриалци, както и Народният музей.
В годините на Първата международна война с извънредно острите си карикатури в " Българан " и " Барабан " Райко Алексиев към този момент е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците " Душеспасителна книжица " и " Щурец ". След края на войната прави третата си независима галерия, взе участие в организирането на Дом на изкуствата.
В началото на 20-те обитава в Германия, пътува в Италия - интервал, за който съвсем нищо не знаем. През 1925 година режисира и играе основната роля в комедийния филм " Коварната принцеса Турандот ", инициира документалната лента " България в картини ", илюстрира и сформира (заедно с Димитър Подвързачов и Марин Влайков) читанки за I, II и III поделение. Във в. " Зора " се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата обява на " Хумористична история на българския народ ".
Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова е евентуално главният подтик да се впусне в случката да издава независим комичен вестник, който се появява в края на 1932 година и излиза до края на Третото българско царство. Списването на седмичника " Щурец " не се оказва спънка за другата общественополезна активност на Райко Алексиев. Като ръководител на Съюза на сдруженията на художниците той открива галерията на ул. " Раковски " 125, която в този момент носи неговото име, провежда парични помощи за членовете на съюза, пази пред управляващите преследвани художници комунисти.
След 9 септември 1944 година е задържан дружно с други карикатуристи - Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов, само че само той е пребиван до гибел в продължение на месец и умира в болничното заведение на Червения кръст.
Изложбата с негови произведения, с куратор Красимир Илиев, ще остане в СГХГ в продължение на месец.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ